Чакал и костенурка

Знае се: чакалът обича да си хапва месце от малките животинки и не минава ден
да не излезе на лов. И ето веднъж костенурката срещнала един син жерав и му рекла:
– Трябва да помислим за чакала! Той ще дойде, ще ме сграбчи и ще ме изяде!
Научи ме какво да правя.
Жеравът отговорил:
– Когато дойде чакалът, хвани се по-здраво за опашката ми и ще отлетим заедно.
И ето, когато чакалът излязъл пак на лов и бил вече близо, костенурката се
хванала здраво за опашката на жерава със зъби – нали няма ръце! Жеравът се вдигнал
във въздуха заедно с костенурката. А чакалът, щом видял това, взел да ругае
костенурката:
– Тфу! Колко сбръчкана и стара е тази костенурка – викал той и обсипвал
костенурката с обидни думи.
Търпяла, търпяла костенурката, но накрая не издържала и извикала:
– Лъжеш! Не съм стара и не съм сбръчкана!
И тогава изпуснала от зъбите си опашката на жерава и паднала на земята.
Приближил се до нея чакалът и я попитал:
– Кой, според тебе, лъже?
Заплакала костенурката:
– Не говоря за тебе, о, мой по-голям брат!
Но чакалът завчас я сграбчил и изял.

Приказка на суто-чвана