Беднякът Агбонгботиле

Агбонгботиле бил много беден. Нямал нито какво да яде, нито какво да облече. И
ето веднъж решил, че е по-добре да напусне тези места. Той отишъл и намерил убежище
в един празен термитник*. Хранел се само с палмови орехи, защото нямало нищо друго.
Така минали много месеци, но Агбонгботиле не искал да умира. Всяко утро той се
обръщал към бога Ориша:
– О, Ориша, благодаря ти. Благодаря ти днес, защото съм още жив.
И така живеел като полски плъх – ял само кокосови орехи и пил вода.
А в това време по тия места живял друг беден човек, комуто останали много малко
пари. И той решил, че най-добре е за него да отиде да се обеси. Той купил сладкиши
агиди, еко и изпекъл питка. После намерил хубаво въже, за да се обеси, и отишъл право
на онова място, дето живеел Агбонгботиле. Но беднякът не знаел, че Агбонгботиле бил
там; той се покачил на едно дърво и завързал въжето. До мръкване седял на клона на
дървото. Най-после изял една агида и хвърлил листа на земята. Когато видял листа,
Агбонгбогиле изтичал, грабнал листа, изял го и почнал да благодари на бога Ориша.
Беднякът видял това. Той изял остатъка от агидата и пак хвърлил листа долу.
Агбонгботиле прибрал листа, скрил го и отново поблагодарил на Ориша. Като чул това,
беднякът слязъл от дървото и разказъл на Агбонгботиле, че иска да се обеси, защото
няма пари. Агбонгботиле рекъл:
– Ето вече седем месеца как нямам пари. Ям само кокосови орехи, но пак не съм
се обесил. Не бива, защото си беден човек, да правиш това. Върви по своя път и ще си
намериш щастието. Когато станеш голям човек, спомни си за мене.
И беднякът си отишъл. По пътя срещнал хора, които били пратени от вожда на
големия град, за да намерят чужденец и да го направят цар.
– Ти кой си? – попитали те бедняка. И бедният човек рекъл:
– Аз съм чужденец.
Те се зарадвали, че той е тъкмо оня, когото търсели, и го взели със себе си.
Поклонили му се, дали му кон, жени и хубава къща и го направили цар.
Минали седем години и царят забравил, че някога бил бедняк. Сега ял по всяко
време всичко, което поисквал. Веднъж си спомнил за Агбонгботиле. Заповядал на слугите
да приготвят повече храна и да доведат кон, за да идат на мястото, дето живеел
Агбонгботиле.
Пристигнали там и намерили Агбонгботиле в термитника. Той много се уплашил,
когато ги видял, и помислил, че са дошли да го убият, защото живеел без дрехи. Но те го
предумали да излезе, дали му ядене, пиене, дрехи и всичко, което било потребно, и го
повели към къщата на царя, за да го направят помощник на царя. Агбонгботиле не познал
човека, който бил цар. Царят му рекъл:
– Аз съм оня, когото ти спаси от смърт. Аз бях беден тогава и исках да се обеся.
Агбонгботиле си спомнил за него и царят го направил свой помощник.
Когато царят ставал сутрин от леглото, той не се молил на Ориша, а Агбонгботиле
винаги правел това.
В къщата на оня цар имало седем врати и една от тях царят не смеел да отваря,
защото му били казали: „Всички шест врати са отворени за тебе освен една. Да не си
помислял да отваряш тази врата.”
Но веднъж царят решил да отвори забранената врата и да види какво се намира
зад нея. Затова повикал Агбонгботиле и Агбонгботиле се съгласил да отиде с царя, но не
пожелал да влезе в забранената врата. Тогава царят отворил вратата и влязъл вътре.
Вратата се хлопнала веднага след него и Агбонгботиле останал сам. А когато царят
поискал да излезе от стаята и се обърнал назад, намерил се изведнъж пак в своя град и
станал такъв бедняк, какъвто бил.


* Мравуняк на южни насекоми, подобни на мравките.


Приказка на Йоруба