Бедняк и богаташ

Някога преди много, много години Господ ходел по земята. Една
вечер замръкнал по пътя и нямало къде да се подслони. Изведнъж в
далечината видял една голяма красива къща и срещу нея една малка
схлупена къщурка. В голямата къща живеел много богат човек, а в малката
— беден.
Господ си помислил: „По-добре да отида в къщата на богаташа. Поне
няма да му бъда в тежест.“
И той почукал на вратата. Богаташът се подал от прозореца и
попитал:
— Какво искаш, човече?
Господ отговорил:
— Моля те, пусни ме да пренощувам в твоя дом!
Богаташът изгледал пътника от главата до краката. Господ бил
облечен със стари и изпокъсани дрехи. Затова богаташът поклатил глава и
рекъл:
— Не мога да те пусна. Нямам свободна стая. Ако приемам всички
дрипльовци, самият аз ще стигна до просешка тояга. — И затворил
прозореца.
Тогава Господ се отправил към малката къщичка и почукал на
вратата.
Бедният стопанин излязъл веднага и поканил пътника да влезе:
— Остани тази вечер при мен. Късно е вече. Ще ми бъдеш гостенин.
И Господ влязъл вътре. Жената на стопанина го посрещнала
усмихната, подала му ръка и рекла:
— Добре дошъл, пътнико. Чувствай се като у дома си. Ние нямаме кой
знае какво за вечеря, но каквото имаме, ще го дадем от сърце.
После тя опекла малко картофи, издоила козата и сварила мляко.
Сложила трапезата и седнали заедно да вечерят. Макар че вечерята била
много скромна, на Господ му се усладило, защото виждал, че стопаните са
доволни.
Като се навечеряли и дошло време да спят, жената дръпнала мъжа си
настрани и му казала:
— Тази вечер ние с теб ще си легнем в плевнята, за да може гостът
ни да спи спокойно в нашето легло. Цял ден е ходил и сигурно е много
уморен.
— Добре — съгласил се мъжът й.
И предложили на Господ да легне на тяхното легло и да си почине
добре.
Отначало Господ не искал да заеме леглото им, но те го молели
толкова сърдечно, че накрая се съгласил.
На сутринта двамата стопани станали преди изгрев слънце и
приготвили закуска. Когато слънцето надникнало през прозореца, Господ
станал, похапнал с гостоприемните стопани и си тръгнал. Като стигнал до
пътната врата, се обърнал и рекъл:
— Вие бяхте много добри с мен. Искам да ви се отблагодаря.
Пожелайте си три неща. Всичко, което пожелаете, ще го имате.
— Какво да пожелаем? — казал беднякът. — Да даде Господ да сме
здрави и да имаме хляб за всеки ден. Ала третото не зная какво да бъде.
Господ попитал:
— Не ти ли се иска да имаш нова къща вместо тази схлупена и бедна
къщурка?
— Разбира се, че искам — отговорил стопанинът. — Много бих се
радвал, стига да може.
Тогава Господ превърнал малката къщичка в нова хубава къща,
благословил добрите стопани и продължил пътя си.
Късно сутринта богаташът станал и погледнал през прозореца. Видял
новата къща на мястото на старата, ококорил широко очи и повикал жена
си:
— Ела да видиш! Какво ли се е случило? До снощи отсреща стоеше
старата колиба, а сега се издига нова хубава къща.
Жена му отишла при бедняка и попитала:
— Как стана така, че за една нощ имате нова къща?
Той отговорил:
— Снощи приехме да пренощува у нас един старец. Когато тази сутрин
си тръгна, той каза, че за благодарност иска да ни изпълни три желания.
Ние пожелахме здраве и хляб за всеки ден, но той ни даде и тази хубава
къща.
Върнала се богатската жена вкъщи и разказала на мъжа си за всичко.
Той се ядосал и извикал:
— Идва ми да пукна от яд! Този странник почука най-напред на
нашата врата, но аз го прогоних.
— Побързай! — рекла жена му. — Възседни коня, настигни странника и
направи всичко възможно да изпълни три наши желания.
Богаташът послушал жена си, яхнал коня и препуснал след странника.
Като го настигнал, му рекъл:
— Прости ми, старче, снощи на шега ти казах, че няма място в моя
дом за теб. Тръгнах да ти отворя, но докато намеря ключа, ти беше отишъл
при съседа. Като се върнеш, непременно ще се отбиеш. Ще ми бъдеш гост.
— Добре — отговорил Господ. — Като се върна, ще се отбия.
Богаташът добавил:
— Ти, старче, си направил голяма добрина на съседа. Не може ли и
на мен да изпълниш поне едно желание?
— Може — рекъл Господ, — но няма да е за твое добро.
Богатият човек помислил, че странникът нарочно иска да отклони
молбата му, и казал:
— Нищо, че няма да е за мое добро. Искам да изпълниш три мои
желания.
— Добре — рекъл Господ. — Върни се вкъщи и пожелай три неща.
Всичко, което пожелаеш, ще бъде изпълнено.
Богаташът тръгнал към къщи и започнал да мисли. Какво да пожелае?
Както си мислел, изпуснал юздите на коня, който почнал буйно да скача.
Богаташът го потупал по врата и казал:
— Успокой се, конче!
Ала конят продължавал да скача. Тогава богаташът се ядосал и
извикал:
— Желая да си строшиш врата!
Щом казал това, богаташът паднал на земята, а конят се строполил и
умрял. Така се сбъднало първото желание.
Но богаташът не искал да остави седлото на коня, свалил го,
нарамил го и тръгнал пешком към дома си. „Имам още две желания“ —
помислил си той и се утешил.
Ала като вървял по прашния път, много се изморил. Станало му
топло, седлото му натежало, а все още не бил намислил какво да пожелае.
Мислил, мислил, но не можал нищо да измисли. Изведнъж се сетил, че в
това време жена му седи на хладно вкъщи и яде вкусни наденички, а той се
мъчи на този пек. Страшно се ядосал и без много-много да му мисли, си
казал: „Бих желал жена ми да седи вкъщи на това седло, вместо да го
мъкна на гърба си“. Щом рекъл това, седлото изчезнало и той разбрал, че
и второто му желание е изпълнено. Тогава му станало още по-горещо.
Започнал да тича, защото бързал да стигне у дома и да измисли третото
желание. Искал да пожелае нещо много, много голямо. Ала щом пристигнал,
видял, че жена му седи на седлото насред стаята. Не можела да стане и
само викала и плачела.
Тогава богаташът извикал:
— Бъди доволна, жено, ти ще станеш най-богатата жена на света!
— Не ми трябва никакво богатство, глупако! Кажи ми само как да се
отърва от това проклето седло!
И богаташът, ще не ще, пожелал жена му да се освободи от седлото.
Щом помислил това, то станало. Ето как се изпълнило и третото желание.
Така богаташът не придобил нищо, а само се мъчил и ядосвал, а на
всичкото отгоре загубил и коня си. А бедните стопани живели дълго весело
и щастливо.