Бедният мелничарски чирак и котенцето

Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та
му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден
той им казал:
— Остарях вече и ми се иска да си поотдъхна. Тръгнете по света и
който ми доведе най-хубавия кон, ще му дам мелницата, а той в замяна ще
ме гледа, докато умра.
Третият чирак, който се казвал Ханс, бил най-млад. Другите двама
го смятали за глупак и през ум не им минавало дори, че може да вземе
мелницата; пък и той самият не я искал. Тримата тръгнали заедно на път и
когато излезли от селото, двамата рекли на глупавия Ханс:
— Я си стой тука! Докато си жив, кон няма да спечелиш.
Но Ханс тръгнал с тях. Като се стъмнило, стигнали до една пещера,
влезли и легнали да спят. Двамата умници почакали, докато Ханс заспи, и
се измъкнали. Оставили го сам, като мислели, че са постъпили хитро. Ех,
мислете си така, но все пак добро няма да видите!
Призори слънцето изгряло и Ханс се събудил. Като разбрал, че лежи
в дълбока пещера, огледал се на всички страни и викнал:
— Ей, къде съм попаднал?
После станал, измъкнал се от пещерата и си помислил: „Тук съм сам-
самичък и съм изоставен, как ще спечеля кон?“
И както вървял замислен по пътя, срещнало го едно малко пъстро
котенце и дружелюбно го попитало:
— Накъде си се запътил, Ханс?
— Ох, и да ти кажа, не можеш да ми помогнеш.
— Зная за какво си мислиш — казало котенцето. — Искаш да спечелиш
хубав кон. Ако се съгласиш да дойдеш с мене и да ми служиш вярно седем
години, аз ще ти дам такъв хубав кон, какъвто не си виждал през живота
си.
„Гледай ти каква чудновата котка — помислил си Ханс. — Но ще видим
дали говори истината.“
Котката завела Ханс в омагьосания си дворец. Той бил пълен с
котенца, които й прислужвали. Те били много весели и тичали пъргаво
нагоре-надолу по стълбата. Вечерта, когато седнали на трапезата, три от
тях засвирили: едното на контрабас, второто на цигулка, а третото
надувало тъй силно тромпета, че щели да му се пукнат бузките. А след
като се навечеряли, котката казала:
— Ханс, хайде да потанцуваме!
— Не — отвърнал той, — никога не съм танцувал с котка, няма да
танцувам и сега.
— Заведете го тогава да си легне — казала котката на котенцата.
Така и направили: едното котенце му светило със свещ до спалнята,
другото му събуло обувките, третото чорапите, а четвъртото духнало
свещта.
На другата сутрин котенцата дошли пак и му помогнали да стане от
леглото. Едното му обуло чорапите, другото му вързало връзките на
чорапите, третото донесло обувките, четвъртото го измило, а петото му
изтрило лицето с опашката си.
— То било много приятно — рекъл Ханс.
Но и той трябвало да прислужва на котката — цепел дърва всеки ден.
За тази работа му дали една сребърна брадва, сребърни клинове, сребърен
трион и меден чук.
И така, Ханс цепел дърва, живеел в двореца, ядял и пиел, но не
виждал никого освен пъстрата котка и нейната прислуга. Един ден котката
му рекла:
— Върви да окосиш ливадата и да изсушиш сеното!
Тя му дала сребърна коса и златен брус, ала му заповядала да ги
върне после на мястото им.
Отишъл Ханс, свършил си работата, докарал сеното, върнал косата и
бруса и попитал котката дали няма вече да му даде обещаната награда.
— Не — отговорила тя. — Трябва да посвършиш още някоя и друга
работа. Ето ти сребърни греди, дърводелска брадва и други необходими
сечива. Всичките са от сребро. Искам да ми построиш къщичка.
Заловил се Ханс за работа и построил къщичката. После пак отишъл
при котката и попитал дали няма да му даде обещания кон. А и седемте
години били изтекли като една.
Тогава котката го попитала иска ли да види конете й.
— Да — рекъл Ханс.
Завела го тя пред новата къщичка, отворила вратата и той видял
вътре дванайсет коня с горда стойка и лъскав, гладък косъм. От радост
сърцето му подскочило в гърдите. После тя му дала да хапне и да пийне и
му казала:
— Върни се у дома. Обещания кон няма да ти дам сега; след три дни
ще дойда сама при тебе и ще ти го доведа.
Приготвил се Ханс и тя му показала пътя към мелницата. Но не му
дала дори нови дрехи и той тръгнал със старото си дрипаво палтенце, с
което бил дошъл; а през седемте години то съвсем му било окъсяло и
утесняло.
Когато се върнал в мелницата, заварил там и другите двама чираци.
Всеки от тях бил довел кон, но конят на единия бил сляп, а на другия
куц.
— Ханс, къде ти е конят? — попитали го те.
— Ще дойде след три дни.
Те се изсмели и казали:
— Откъде ще дойде този кон? Трябва да е някой особен.
Влязъл Ханс в стаята, но мелничарят не му разрешил да седне на
трапезата, защото бил много окъсан и прашен — щял да се срамува, ако
случайно дойдел гост. Дали му малко храна и го пратили да яде на двора.
А вечерта, като си лягали да спят, другите двама чираци не го пуснали да
припари до леглото. Накрая — ще не ще — влязъл в гъсарника; постлал си
малко твърда слама и легнал.
Като се събудил, трите дни били вече изтекли и ето, че пристигнала
каляска с шест коня — лъскави, хубави, да ти е драго да ги гледаш. А
един слуга водел отделно друг кон, седмия — той бил за бедния
мелничарски чирак.
Спряла каляската, а от нея слязла прекрасна принцеса и влязла
право в мелницата. Тази принцеса била малкото пъстро котенце, на което
бедният Ханс служил седем години. Попитала мелничаря къде е най-малкият
му чирак.
А мелничарят отвърнал:
— Не можем да го държим такъв окъсан в мелницата, та лежи в
гъсарника.
Княгинята наредила веднага да го доведат.
Измъкнали го от гъсарника, а той си взел палтенцето, за да покрие
дрипите си. Но слугата развързал един голям вързоп и извадил прекрасни
дрехи; измил го най-напред, облякъл го и когато Ханс се явил пред
другите, изглеждал като същински цар.
После девойката поискала да види конете, доведени от другите двама
чираци: единият бил сляп, другият куц. Тогава тя заповядала на слугата
да доведе седмия кон. Като го видял, мелничарят рекъл, че откак се
помни, такъв кон не е виждал.
— Той е за третия ти чирак — казала принцесата.
— Тогава на него ще дам мелницата — отвърнал мелничарят.
Но принцесата му казала да задържи мелницата за себе си и му
подарила коня. После хванала за ръка верния си Ханс, седнала с него в
каляската и двамата заминали.
Спрели право пред малката къщичка, която Ханс построил със
сребърните сечива. А тя се била превърнала в голям дворец и всичко в
него било от сребро и злато. После вдигнали сватба и Ханс забогатял,
толкова забогатял, че имал за цял живот.
Затова никога не бива да се говори, че щом някой изглежда глупав,
от него няма да стане човек.