Бърз като жабок

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина.

— И елен да има смелост да се мери с мен, ще остане много назад — заявил той.

Силен смях се дочул от края на поляната, близо до мястото, където се намирали жабоците. Обърнали се и видели голям елен-самец.

— Защо се смееш, Елене? — запитал Жабокът самохвалко.

— Защото дългият ти език върви много по-бързо от дългите ти крака, Жабок — отвърнал Еленът.

— Значи се страхуваш да се надбягваш с мен? — попитал Жабокът.

— Не — отвърнал Еленът, когато престанал да се смее.

И тъй, решили да уредят състезание между Жабока и Елена. Намислили да започнат при изгрев-слънце на следния ден. Състезанието щяло да бъде дълго, през поля и блата, през потоци и ручеи, та чак до един голям камък в подножието на висок хълм. Когато се спуснал здрач, надлъж и шир се разнесло високото крякане на насъбраните жабоци.

На другия ден, когато слънцето изгряло, на мястото, където щяло да започне състезанието, се събрали много жаби. Нито един елен обаче не дошъл да гледа надбягването, тъй като Еленът се срамувал да каже на приятелите си, че ще се надбягва с Жабока.

Един жабешки водач дал сигнал „Старт!“ и Еленът се втурнал напред тъй стремително, че не видял дали Жабокът тръгнал. След първите няколко големи скока Еленът забавил бяг и си помислил колко бил глупав да склони да се надбягва с един жабок. Другояче помислил обаче, когато видял Жабока да подскача бързо до пътечката, недалеч пред него. Еленът се затичал бързо и решил, че Жабокът вече е останал далеч зад него. Тъкмо тогава видял Жабока отново да подскача току пред краката му.

Тогава Еленът се затичал колкото може по-бързо, но докато се носел по пътеката край блатата и бреговете на потоците, тук и там виждал Жабока да подскача пред него. Един път Жабокът дори се обърнал и махнал с ръка на Елена, сякаш да му каже: „Бързай!“. Това много ядосало Елена.

Когато изминали по-голямата част от разстоянието, Еленът се понесъл пред Жабока и повече не го видял. Тогава той със сигурност решил, че за последен път изпреварва Жабока. И бил прав. Не го изпреварил повече. Но когато стигнал до големия червен камък, Жабокът вече го чакал под него.

— Много бавно тичаш, Елене — изсмял се той.

Еленът тъй се засрамил, че не отговорил. Запътил се към гората с наведена глава.

Онова, което Еленът не знаел, било, че жабата, която изпреварвал по пътя си, не бил Жабокът, нито била една и съща жаба. Много жаби помогнали на лукавия Жабок да спечели състезанието с подскачане тук и там, влизайки в състезанието на различни места по пътеката. А Жабокът се запътил към червения камък веднага щом започнало надбягването. Той тръгнал по една кратка и лесна пътека и стигнал до мястото, където зачакал Елена дълго преди измаменото животно да пристигне на финала.


Народите от Северозападен бряг