Антилопа и костенурка

Веднъж, като срещнала костенурката, антилопата взела да се хвали, че тича много
бързо, и рекла:
– А ти знаеш ли да тичаш?
– Не само че зная – отговорила костенурката – ами и ще те надбягам!
Засмяла се антилопата:
– Щом е така, хайде да се надпреваряме!
Костенурката се съгласила.
На другата заран те тръгнали за уреченото място и, когато стигнали там,
антилопата рекла:
– Хайде да тичаме – и се спуснала да бяга колкото й държат нозете, като оставила
далече зад себе си костенурката. След някое време антилопата се спряла и викнала:
– Хей, костенурко, къде си?
А костенурката отговорила:
– Тук съм!
Зачудила се антилопата и хукнала да тича още по-бързо. Но скоро се спряла и пак
попитала:
– Къде си, костенурко? – И пак чула отговор:
– Тук съм!
И по-нататък станало така. Антилопата се спирала и питала:
– Къде си?
И всеки път костенурката й отговаряла:
– Тук съм.
Когато най-сетне антилопата дотичала до уреченото място, костенурката вече я
чакала.
– Аз те чакам отдавна – рекла тя. – Дотичах първа.
А всичко това станало така, защото костенурката измамила антилопата: Предната
нощ тя събрала всичките си роднини и им заповядала да насядат в тревата по пътя на
антилопата, И когато антилопата се спирала и викала костенурката, някоя от тези
костенурки й отговаряла.
И затова оттогава се казва: „Умната глава е по-добра от бързите крака”.

Приказка на Суто-чвана