Алчният богаташ

Имало двама братя - единият бил богат, другият беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал.

Веднъж богатият вдигнал сватба - сина си женел.

Събрали се много гости в дома му.

„Ще ида и аз на гости на брат си“ - рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и отишъл, но застанал пред портата, не посмял да влезе. Като го зърнал, богатият брат изревал:

- Защо си се домъкнал? Да не искаш да се мериш с моите гости? Вън, да не съм те видял тук!

Натъжил се бедният брат. Взел въдицата и отишъл да лови риба. Седнал в старата си лодка и отплавал в морето. Хвърлял, хвърлял - все дребни рибки се хващали. А слънцето още малко и ще залезе. „Ех - рекъл си бедният рибар, - ще хвърля още веднъж, на късмет.“ Хвърлил въдицата и издърпал такава риба, каквато не бил виждал - голяма и цялата сребърна.

Зарадвал се беднякът, че уловил такава чудна риба, и понечил да я пъхне в торбата. А рибата изведнъж заговорила с човешки глас:

- Не ме погубвай, добри човече, пусни ме обратно във водата!

Помислил рибарят за своите деца и казал:

- Не мога да те пусна - и аз съм гладен, и децата ми отдавна искат да ядат. С какво ще се върна?

- Като си тъй беден - рекла рибата, - бръкни в устата ми и извади оттам един златен пръстен.

Рибарят помислил-помислил, па рекъл:

- Боя се да не ми откъснеш ръката.

- Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя!

Престрашил се рибарят, пъхнал си ръката в устата на рибата и извадил оттам един златен пръстен.

- За какво ми е този пръстен? - казал рибарят. - Няма да ме нахрани той.

- Почакай, ще видиш - отговорила чудната риба, - ще те нахрани и още как! Хвърли в морето тия дребни рибки и сложи пръстена на дъното на лодката.

Рибарят така и направил. И щом сложил пръстена на дъното на лодката, тутакси там се появили цяла купчина монети.

Бедният рибар пуснал рибата в морето и загребал бързо към брега. Съблякъл ризата си, събрал в нея парите и радостен се прибрал в къщи. Заживял от хубаво по-хубаво. Направил си нова къща и поканил много гости да сподели радостта си, но не поканил своя брат - не могъл да забрави обидата.

Богатият научил, че брат му в нова къща живее и с гости се весели. Заръчал на своя син:

- Иди виж какво става там!

Отишъл синът, погледнал и бегом се върнал обратно.

- Ех - казал на баща си, - какво имаш ти! А у твоя брат и къщата нова, и оборът пълен, и на трапезата само от пиле мляко няма!

Богатият позеленял от завист. Пак изпратил сина си да повика брат му.

Дошъл бедният брат при богатия. - Откъде имаш толкова имот? - попитал богаташът. - Разправят, че живееш сега по-добре и от мен.

Беднякът не умеел да лъже - разказал всичко, както си било. Богатият, като чул, тутакси решил: „Ще ида, рекъл си, и аз да уловя тая риба“.

Купил една нова въдица, седнал в нова лодка и отплавал в морето. Ловил, ловил и уловил чудната риба.

- Не ме погубвай - молила рибата, - пусни ме, малки рибки имам!

- Не, миличка - ухилил се богаташът. - Няма да те пусна. Дай и на мене такъв пръстен, какъвто си дала на моя брат!

- Но брат ти беше беден, нямаше какво да яде. А на тебе за какво ти е?

- Как за какво! Не искам брат ми да бъде по-богат от мене. Я давай пръстена и това е! Иначе ще те отнеса в къщи и ще те изпържа…

- Е, щом е тъй - отвърнала рибата. - Вземи, щом си такъв завистлив! На мене ми е все едно.

Рибата отворила уста. Алчният богаташ напъхал до лакът ръката си. А рибата - хрус с острите си зъби! - откъснала му ръката и се спуснала с нея на дъното на морето.

Върнал се богатият брат в къщи - без пари, без една ръка.

Така му се и пада!


белоруска народна приказка