Български народни приказки

В тази категория има 928 приказки, разпределени в 93 страници.

Рейтинг: 10 от възможни 10 - гласове 10519

Тъй му се пада

Някой подшушнал, където трябва, че Малчо е ятак на партизаните. Дошел стражар, арестувал го и двамата тръгнали към града - арестантът отпред, властта отзад. Било залез слънце...

От какво кое се прави

Срещнал Малчо група пионери и се заприказвал с тях. - От какво, деца, се правят къщите? - попитал ги. - От тухли - отвърнали му, - от камъни, от дървета, от керемиди… - Не...

Нищото, което е всичко

Решили почитателите на Малчо голям подарък да му сторят и отишли при него да го попитат какво би поискал. - Едно нещо - отвърнал им той, - което е нищо за вас и всичко за...

Приказка за мастилената капчица

Един писател отвори прозореца. Южнякът се втурна в стаята му. Напълни гърдите му с мирис на теменуги. Слънчев лъч притопли ръката, която бе държала цяла зима проста дървена...

Настолната лампа и свещта, или приказка за приказките

Имало някога, има и сега един писател, който пишел, пише и сега чудесни приказки. Но как се пишат приказки? Кой знае? Те, приказките, нищичко за себе си не казват. Ала веднъж...

Ловец на слонове

Майка му извика от прозореца: - Милачко, набери магданоз! А Милачко си направи оглушки. Та бива ли един ловец на слонове да бере магданоз? И струва ли си да слиза от „коня...

Горделивата кана

Имало едно момиченце. Добро момиченце. Прибрано, работливо. Не чакало да го подканя майка му: измий се, закуси, полей цветята, разтреби… Не чакало да го подсеща за домашните...

Въртишия се връща от пазар

В лятна жега, в прашен път се завръщал от пазар нашият познайник стар - бос Илия Въртишия. Крачел той по пътя бавно, гледал из полето равно, никъде душица няма, а небето сипе...

Приказка за комините

Най-напред се обаждаше Морското гърло. Майсторът, който го иззида, се беше пошегувал, като му сложи широка кръгла шапка. Тези майстори са просто чудаци, на тяхното въображение...

Историята на два войнишки ботуша

1 В стария килер на хижата имаше два вехти войнишки ботуша. Те стояха в един сандък кой знае откога, забравени от всички. Но това не им пречеше да живеят със своите спомени...