Български народни приказки

В тази категория има 928 приказки, разпределени в 93 страници.

Рейтинг: 10 от възможни 10 - гласове 10512

Леля Магда

Щом се навечеря, Фането каза „благодаря“ и „лека нощ“ на баба Калиопа, стана от масата и бързешком се приготви за сън. Защото си беше наумила да сънува птицата, наречена Гларус...

Слънчева приказка

1 Ненадейно леките коли загърмяха като на състезание. Пощаджиите сложиха глави между дланите си и казаха: - Не си отива… Защо слънцето все още не си отива? После млъкнаха...

Акула с ветрило

На балкона кацат гълъби. Леденината се вторачва над покривите. Небето е увиснало над дърветата и няма сили да влезе в стаята ми, за да се стопли. Сутринта сложих трохи под...

Пътепоказателят, който искаше да тръгне на път

Трите пътя се събираха при бялата чешма, която шуртеше над зеленясалите каменни корита. Най-дългият път идеше отдалече. Той беше черен, асфалтов и плиснеше ли летният дъжд...

Приказка за цветето и каменната ваза

В един есенен ден на площада поставиха каменна ваза. Дълго време тя стоя празна. Само дъждовете я миеха и полираха, докато заблести тъмният й гранит. Край близкия тротоар...

Жалостивата слънчогледова пита

Имаше една висока червена къща. Имаше един висок червен балкон. Имаше една обикновена слънчогледова пита. Балконът беше покрит и точно под покрива, до червената тухлена стена...

Войната на лястовичката Ласка

Дългото пътуване вече свършваше. Ласка си почиваше, кацнала на телеграфната жица, до самия телеграфен стълб, отделена от другите лястовички, които радостно и припряно си бъбреха...

Приказка за вълшебната петуния

В заливчето на Ахтопол, в пясъка до самото море, цъфна петуния. Тя беше синьовиолетова, с беличко в дъното на чашката и приличаше на всички петунии на света. И никой не знаеше...

Приказка за капчица роса

Росинка беше най-веселата и безгрижна капчица роса. Тя се роди в полето, върху листата на едно лютиче. Сутрин, щом слънцето изплуваше на хоризонта, при лютичето пристигаше...

Златна ябълка

Това дърво било единствено в цялата градина и раждало само веднъж. Наесен измежду клоните му ослепително изгрявала Златна ябълка. Наблизо и надалече, нийде нямало по-хубава...