Аз съм смела и силна заради мама.
Аз съм интелигентна и умна, заради мама.
Аз съм решителна, заради мама.
Аз постигам моите цели, заради мама.
Аз съм красива, заради мама.
Аз съм горда че ти си моята майка!
Аз съм се превърнала в жена заради мама
Благодаря ти мамо за всички години заедно със теб!
Обичам те!

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине. Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките - вихрен рояк -
път й правят да мине. Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: "Сине..."
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине. Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име. Владимир Попов

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във "зоната на здрача".
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш. Камелия Кондова

Искам, Мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш, колко много те обичам! Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия! Искам, Мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивка да те грея! Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли, вечер да се сгушвам! Калина Малина

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера? С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина! Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд! Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен! За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз! Асен Босев

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам. Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал! Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат. Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя. Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това! Дамян Дамянов

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина. Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи. Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка. Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота. Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка. Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза. Никола Гигов

Честит абитуриентски бал!
Нека живота ви поднесе своите благини,
да успеете да им се насладите и истински да бъдете щастливи!

Честито завършване!
Забрави лошите моменти,
контролните, изпитите и двойките!
Това вече е минало, най-великите моменти предстоят сега.