На мама днес е празник,
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен. През март латинки няма,
невенът не цъфти,
ала на лисче може
букет да зацъфти. И цветната картинка
за мама ще е дар,
от малката и щерка
букет за 8-ми март!

Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония... Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме! Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
"Мамо мила,скъпа моя мамо!"

Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от МАМА. Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея. До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли я - все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам!

Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека. Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе. Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира, и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща и погалва косата ми
с уморена ръка...
Когато порасна,
ще направя така, че тя да не работи
през целия ден...
или нека работи,
но нещо при мен! Валери Петров

Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча! Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчице любима!

Мамо!
Като тебе няма свято
нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
най-красивите цветя-
на света деца даряваш,
нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,
над креватчетата бдиш. Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи.

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък. Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете. Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата. Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее. А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз -
най-хубавия на света подарък.

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера. Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори! Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Ти си слънчевата светлина в моя ден.
Ти си дървото на което се облягам.
Ти си тази които се грижи за мен.
Ти си тази която ме познава най-добре.
Ти си тази която ми помага да мечтая.
Ти си най-големият ми приятел.
Ти си моята любов в сърцето и живота - Моята Майка!