Преди да легнеш тази вечер,
отвори прозореца, почувствай как вятъра те гали,
чуй смеха на звездите и приеми целувката,
която луната ти праща от мен!

Животът е един пъзел
и ти си парченцето,
което ми липсва.

Държиш сърцето ми във плен,
ще съм твой всеки следващ ден.
Обичам те!

Ти си моята роза бяла,
ти си красотата в мен изгряла.
Целувките ти сладки като мед пробуждат
Любовта в душата ми от лед!

Толкова те дирих,
че земята заприлича цялата на теб.
Толкова те исках,
че нарекох с името ти всяка своя вещ.
И целият този безкраен ден
е бил затова създаден,
да стигнеш вечерта до мен ,
като милост и като награда.
Затова и слънцето тръгва
в зори своето чакане да измеря,
и целият ми живот дори затова е бил -
ДА ТЕ НАМЕРЯ!