Искам, Мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш, колко много те обичам!

Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия!

Искам, Мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивка да те грея!

Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли, вечер да се сгушвам!

Калина Малина

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?

С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!

Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост – чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Дамян Дамянов

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич – все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам… И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я – на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам – тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов