Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
“Мамо мила,скъпа моя мамо!”

Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от МАМА.

Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли я – все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам!

Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.

Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе.

Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма

и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира,

и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща

и погалва косата ми
с уморена ръка…
Когато порасна,
ще направя така,

че тя да не работи
през целия ден…
или нека работи,
но нещо при мен!

Валери Петров

Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча!

Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчице любима!

Мамо!
Като тебе няма свято
нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
най-красивите цветя-
на света деца даряваш,
нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,
над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи.