Едни очи не мога да забравя.
Едни очи ме карат да не спя.
Едни очи в сърцето ми остават
и като въглен ме горят!

За всеки човек има любов,
дори за хората от гара "Бов".
Ние се обичаме,
с истинските имена нещата наричаме.
Любов, Любов, Любов, това е моят зов!

Ако можеше да знаеш как във теб се вричам!?
Ако можеше да знаеш как сълзите ме се стичат!?
Ако можеше да знаеш колко те обичам!?

В живота срещнах те случайно
и влюбих се във теб безкрайно,
ще те обичам няма и съмнение,
да те забравя нямам намерение!

Преди да легнеш тази вечер,
отвори прозореца, почувствай как вятъра те гали,
чуй смеха на звездите и приеми целувката,
която луната ти праща от мен!