Ако има жена, която да обичам,
ако има жена, без която не мога,
ако има жена, за която живота си бих дал,
то тази жена си ти, моя любов!

Честит празник на жената,
която страда и обича,
без която мъжете не могат
и която ни прави щастливи!

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
“Мамо мила,скъпа моя мамо!”

Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от МАМА.

Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли я – все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам!

Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.

Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе.

Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма

и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира,

и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща

и погалва косата ми
с уморена ръка…
Когато порасна,
ще направя така,

че тя да не работи
през целия ден…
или нека работи,
но нещо при мен!

Валери Петров