Баба Марта бързала,
мартеници уж да връзвала,
но не щеш ли падна тя и
ревна силно гръмогласно:
щъркела ще ме замести,
с мартеници да накичи,
всички хора по света,
за здраве и какво ли не!

Бабо Марто, ще ти дам,
нови гуми за метлата,
за да се махнеш начаса,
че писна ни от тази зима!

Баба Марта яхна, своята метла,
включи тя на шеста, нали е БМВ,
и отпраши надалече, някъде в Дубай,
край на люта зима, щастие да има!

Баба Марта цяла зима
беше люта като чушка,
но изядохме я ние,
с боб чорба и наденица!

Ако баба Марта те издуха,
надалече те изпрати,
обещавам ти да бъда
там, където ще отидеш!
Ще те взема, ще те грабна,
бързо ще те отвлека,
а накрая ще те цункам
и няма да те пусна!