Пожелания за Осми Март
За нас словата, мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота. Да ми простиш, че някога не знаех
какво ти струва, мамо, да съм ти дете.
За твоите грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне. Изправях те пред сложни изпитания
живота ти поставях на ръба...
Не виждах твоите пожертвувания,
а как боли от спомените ми сега. Какво ти струваше да ме обичаш
да ме подкрепяш през сълзи дори.
Да замълчиш, когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш. Аз зная, мамо, вече осъзнавам...
Как бавно сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам
макар да зная, че отдавна ми прости. Елена Тодорова
Подобни пожелания
На мама днес е празник,
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен. През март латинки няма,
невенът не цъфти,
ала на лисче може
букет да зацъфти. И цветната картинка
за мама ще е дар,
от малката и щерка
букет за 8-ми март!
Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония... Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!
Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме! Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
"Мамо мила,скъпа моя мамо!"
Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от МАМА. Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея. До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли я - все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам!
Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека. Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе. Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира, и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща и погалва косата ми
с уморена ръка...
Когато порасна,
ще направя така, че тя да не работи
през целия ден...
или нека работи,
но нещо при мен! Валери Петров