Мамо!
Като тебе няма свято
нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
най-красивите цветя-
на света деца даряваш,
нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,
над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи.

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата.

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз -
най-хубавия на света подарък.

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Ти си слънчевата светлина в моя ден.
Ти си дървото на което се облягам.
Ти си тази които се грижи за мен.
Ти си тази която ме познава най-добре.
Ти си тази която ми помага да мечтая.
Ти си най-големият ми приятел.
Ти си моята любов в сърцето и живота – Моята Майка!

Аз съм смела и силна заради мама.
Аз съм интелигентна и умна, заради мама.
Аз съм решителна, заради мама.
Аз постигам моите цели, заради мама.
Аз съм красива, заради мама.
Аз съм горда че ти си моята майка!
Аз съм се превърнала в жена заради мама
Благодаря ти мамо за всички години заедно със теб!
Обичам те!