Понякога ми се иска
да бях малко дете отново,
обелените колене по-лесно
заздравяват от разбити сърца!

Аз ще ти заема рамото ми,
за да поплачеш,
ушите ми да те изслушат,
но не мога да ти заема сърцето ми,
защото то вече принадлежи на теб, любов моя.

Искам до мен да застанеш
и кръвта ми да запалиш
и нека сърцата ни в едно да се слеят.

Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни,
за да можем да кажем в най- последния ден:
аз бях винаги с теб и ти винаги с мен.

Ти си като моята астма,
не мога да си отдъхна.
Ти си като пърхот,
не мога да те измъкна от главата ми.
Ти си като колата ми,
ще ме побъркаш.
Ти си като кафето ми сутрин,
не мога да се усмихвам без теб!