Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост – чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Дамян Дамянов

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич – все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам… И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я – на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам – тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов

Когато вятърът се скрие,
на осми март в твоите коси
започвам с устни да го гоня
спокойна, мила през деня да бъдеш ти.

На този ден, аз нежно пак
ти обещавам
да бъда вечно с теб
грижовен, нежен и любим.
мечтите ти на дело да извайвам
за радост твоя в щастливите дни.

На този ден бъди благословена
облей ме пак с любовна светлина
пред Господа бъди чаровна, вечна,
но с мен бъди моя жена.

Николай Тимнев

За нас словата, мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.

Да ми простиш, че някога не знаех
какво ти струва, мамо, да съм ти дете.
За твоите грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.

Изправях те пред сложни изпитания
живота ти поставях на ръба…
Не виждах твоите пожертвувания,
а как боли от спомените ми сега.

Какво ти струваше да ме обичаш
да ме подкрепяш през сълзи дори.
Да замълчиш, когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.

Аз зная, мамо, вече осъзнавам…
Как бавно сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам
макар да зная, че отдавна ми прости.

Елена Тодорова