За всеки човек има любов,
дори за хората от гара "Бов".
Ние се обичаме,
с истинските имена нещата наричаме.
Любов, Любов, Любов, това е моят зов!

Ако можеше да знаеш как във теб се вричам!?
Ако можеше да знаеш как сълзите ме се стичат!?
Ако можеше да знаеш колко те обичам!?

В живота срещнах те случайно
и влюбих се във теб безкрайно,
ще те обичам няма и съмнение,
да те забравя нямам намерение!

Преди да легнеш тази вечер,
отвори прозореца, почувствай как вятъра те гали,
чуй смеха на звездите и приеми целувката,
която луната ти праща от мен!

Животът е един пъзел
и ти си парченцето,
което ми липсва.