Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките – вихрен рояк –
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: “Сине…”
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

Владимир Попов

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.

Камелия Кондова

Искам, Мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш, колко много те обичам!

Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия!

Искам, Мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивка да те грея!

Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли, вечер да се сгушвам!

Калина Малина

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?

С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!

Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев