На теб ръка завинаги подавам,
по пътя общ да тръгнем призори,
едно сърце подарък ти дарявам,
животът ми със твоя да гори.

Едни очи не мога да забравя.
Едни очи ме карат да не спя.
Едни очи в сърцето ми остават
и като въглен ме горят!

За всеки човек има любов,
дори за хората от гара "Бов".
Ние се обичаме,
с истинските имена нещата наричаме.
Любов, Любов, Любов, това е моят зов!

Ако можеше да знаеш как във теб се вричам!?
Ако можеше да знаеш как сълзите ме се стичат!?
Ако можеше да знаеш колко те обичам!?

В живота срещнах те случайно
и влюбих се във теб безкрайно,
ще те обичам няма и съмнение,
да те забравя нямам намерение!