Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам. Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал! Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат. Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя. Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това! Дамян Дамянов

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина. Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи. Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка. Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота. Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка. Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза. Никола Гигов

Как да измеря щастието, което аз ти пожелавам?
Как да измеря обичта, с която те дарявам?
С най-нежни думи, поздравявам те сега -
Бъди, щастлива, красива и обичана жена.

Честит осми март!
Бъди жена – силна и непоклатима, но пращаваща и мила, когато е нужно. Бъди себе си!

Нека на 8 март да се чуе гласа на домакинята, гласа на майката, гласа на обичащата, гласа на работещата, гласа на равновесието, гласа на разума…