Цитати за личността
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна се за мен. И аз пристъпих.
Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демонът - ехидно да се киска.
Изплаши се. Издигна си стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?
В такива битки не участвам. Не!
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.
Подобни цитати
Тогава тръгвам, тръгвам и не питам, останали ли са свободни небеса?! Лети ми се… Дори да няма смисъл. На този свят му трябват чудеса…!
Вече не влизам в непознати треви… С малки стъпки вървя. И не бързам. Ако стъпя накриво може би ще боли… Затова в изгорялото стъпвам. Няма въглени вече, но вървя предпазливо, ако правя големите крачки, броя първо думите мълчаливо, после внимателно казвам ги гласно. Не се крия зад маска- както винаги, всъщност. Аз съм тук и все още съм същата Можеш дори да се хванеш на бас – Ако кажеш Любов – се обръщам…
Реалността е Вътре в Мен, а не в Огледалото!
Ако те няма
Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са… поглед.
Звездите… някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.
И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?
А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.
Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.
Само миг…
Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм… светла и бяла.
Непокорна съм в дългите вечери,
в пурпурен пристан след лятото.
Светя залезно в огнена пепел,
…затаена във вятър… накъсано.
Непокорна съм, с дъжд кехлибарен
пресушавам реки от неверия.
Непокорна съм и съм вечна,
разлята в жива вода, ненамерена.
Непокорна съм, на посоки различна,
изпята в песента на бяла чучулига!
Непокорна съм днес, а утре… смирена
в безвремие… миг между световете.