Няма нищо по-излишно от празната дума.

"Илинден", Д. Талев

Добавен преди 10 години

Притча за свободата

Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“

Добавен преди 10 години

Колкото повече осъзнавахме, че всички сме заедно в тази игра - в играта да бъдеш Човек, толкова по-лесно можехме да проявяваме състрадание към себе си и другите, толкова по-успешно можехме да продължим да се справяме с чудото да живееш... пълноценно!

Боби Бърдет

Добавен преди 10 години

Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.

Сенека

Добавен преди 10 години

Притча за Любовта, Приятелството и Доверието

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме. Аз няма да съм чак толкова далече. Там, където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там, където видиш двама, които и в радост, и в тъга са заедно, знай че с тях съм и аз.
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но.Приятелството вече се отдалечавало бързо, без да чуе последните думи на другаря си.
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите.

Добавен преди 10 години