Цитати за личността
Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри
Подобни цитати
Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.
Карлос Кастанеда
За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си аз,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
и светлото сама ще дорисувам…
Казвате: има ли желание има и начин… тогава, защо дори и да има начин, вие нямате желание?
Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
С гьолове е осеяна земята –
в тях можеш да си шляпкаш до насита…
Те – смелите, се хвърлят във водата,
страхливите – дори и не опитват…
Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени - много добре съзнавам това, - тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността - извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми - не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо и…