Цитати за личността
Мама
Ще опиша във света, единствената жена,
скътана дълбоко в моята душа.
Моята мила майка-страшно я обичам.
За мене тя е всичко на света
и няма по-добра и по-ласкава жена.
Когато ми е тъжно, утеха тя ми дава,
когато ми в весело, със радост ме дарява.
Моята мила майка- винаги ще я обичам
и в добро, и лошо в нея ще се вричам.
Подобни цитати
Чудя се понякога къде е границата между момента, знаейки, че не бива и следващият момент, когато знаеш, че нищо не може да те спре…
Франсис Скот Фицджералд
Чудовищата са истински, призраците също. Те живеят вътре в нас и понякога побеждават…
Стивън Кинг
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.
От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.
Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А може би, и те - мен още,
щом пак се връщат… Но - в съня.
Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: "Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай
се готвиш сам да отпътуваш
така - без с никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?"
…И тъй една подир една
минават и ръка подават.
И - само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.
Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса…
Едната - бяла. До петите.
А другата - блести, звъни.
Зла, стара, грозна…Но не пита…
И е от всичките жени
най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя…
Но дотогава - само с теб!