Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.
Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте.
Не носеше полупрозрачна рокля.
Във шепите си стискаше сърце…
Засрами се. Почувства се виновна,
задето бе повярвала от раз
във приказки за малките дечица.
Че може да разпали в него страст
единствено с това, че го обича.
А ето - той дори не я видя,
прехласнал се по ложите с принцеси.
Принцесите… така им завидя,
задето тъй му бяха интересни.
Момичето порасна. Но и днес
единствено сърцето си предлага.
Но не на теб. Не чакай като пес -
коричка хляб. На принц не му приляга!

Добавен преди 10 години

Топли следи
На думите ти топлите следи
оставиха в сърцето ми пътека.
Пътека, от която не боли,
и даже ми е някак много леко.
И мисля си, че мога да летя
с крилете дето ти сега ми даде.
Вълшебно ми е. Виждам го света
какъвто само тайно съм мечтала.
И няма в мене ни един въпрос
от който да не мога да заспивам.
Дори изчезна вечното "Защо?"
на топлите ти думи по следите.

Добавен преди 10 години

Не говори… не питай нищо,
душата ми в очите ти е скрита…
Сърцето ми със обич е богато
и твое само…
Повече не искай.
Не говори, а погледни ръката…
ръцете…те най- истински говорят -
на дланите чертала е съдбата
пътеките ни …
Повече не може .
Не питай нищо, погледни очите…
Сегашното във тях се отразява…
Приемаш ли тъгата и звездите,
за тебе само…
Повече не трябва.

Добавен преди 10 години

Понякога това, което за останалият свят е грешка, за теб може да е единственият момент, в който си живял истински!

Добавен преди 10 години

За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален.

Петър Дънов

Добавен преди 10 години