Цитати за хората
"Някои хора съжаляват, като смятат, че са си "изгубили времето с неправилните хора"...Но не е така Времето с "неправилните "хора не е пропиляно напразно...те са се появили да ни научат на нещо. Така че , те са правилните хора, за дадения момент. Всъщност ние трябва да сме им благодарни за това , че са ни"изпратени" да влезнат в живота ни, за да ни научат не нещо ...те дори не го осъзнават Идват, дават ни уроци...и после си отиват Но, ако не си научим урока...те се връщат отново в живота ни...само че в други ситуации, и с други действащи лица И така...УРОЦИ до безкрай...."
Подобни цитати
Приказка за Яростта и Тъгата
"Имало някога ... едно чудно езеро.
В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигали Тъгата Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала /Яростта винаги бърза/, се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила.
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата...
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво.
на брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота, така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта -сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й, всъщност, се крие Тъгата."
Хорхе Букай
“Светът се пренасели с хора, които се грижат повече за телата си, отколкото за душите си.”
Силвия Кристъл
"Детството ми не е нито изгубен рай, нито семейна травма. По-скоро си го представям като продължителен период на покорство. Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.
Носталгия по детството изпитват хората, които съжаляват за времето, когато са се грижили за тях.
В крайна сметка полицейският участък е като детска градина: събличат ви, дават ви да ядете, наглеждат ви, не ви пускат навън. "
Фредерик Бегбеде
"Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че "времето ще излекува всичко, че ще отмине и това…"
и още разни такива.
Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят, озоваваш се в неизменен вакум."
Джон Стайнбеk
"Ако живееш според законите на природата, никога няма да си беден. Aко живееш според законите на хората, никога няма да си богат."
Сенека