Цитати за личността
Трябва да се бориш за целите си. Малка мечта, малка цел – отхвърляш ги бавно една по една. Понякога спираш на място, може дори да направиш крачка назад, за да се засилиш по-добре и да пристъпиш със скок. Скок в твоето собствено израстване. Това е стремеж да се чувстваш пълноценен и да можеш да се огледаш в очите на другите.
Подобни цитати
Знам какво трябва да направя сега, аз трябва да живея, защото утре ще изгрее слънцето. Кой знае какво може да ми донесе прилива.
Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност, да ги разкриеш пред приятели - това е доверчивост, а да ги показваш пред всички - това е горделивост.
Конфуций
Сега ми даваш да разбера колко жестока си била — жестока и фалшива. Защо ме презря? Защо измами собственото си сърце, Кати? Не искам нито с една дума да те утеша. Ти си го заслужаваш. Сама уби себе си. Ти ме обичаше! Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която Бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето. Толкова по-зле за мен, че съм здрав и силен. Нима аз искам да живея? Какъв ще бъде тоя живот, когато ти… Ах, господи! Нима на тебе ще ти бъде приятно да живееш, ако душата ти се намира в гроба?
Не позволявай на никой
мига ти щастлив да отнеме,
на войнствен да влезе в деня ти
и твоя слънчев мир да превземе…
Не позволявай на жестокия
в раните сол да ти сипва,
на безсърдечен в сърцето ти
твоя чувствен дар да съсипва…
Не позволявай на объркан човек
да обърква посоките в твоя живот,
на безпътника в пустинния пек
да ти надява от пясъчни сълзи хомот…
Не позволявай, не позволявай…!
Проверявай стрелките на твоето АЗ
и никога на тази земя не забравяй,
че в душата си имаш… компас…
Дейзи Патън
Не се оправдавам
Омръзна ми всеки от мен да очаква
да бъда любезна, добра, примирена…
да кимам послушно и да не разплаквам
не ви обещавам - не съм съвършена!
И моите нерви не са от желязо,
и мойто търпение има предел!
Отказах се да се раздавам напразно
- животът достатъчно ми е отнел!
Не се оправдавам, че станах директна,
не се извинявам, че действам така,
не чувствам вина, че говоря конкретно,
достатъчно дълго отлагах това!
Не мога да казвам на черното бяло,
не искам да бъда непременно добра,
на всичко, което до днес съм търпяла
настъпи моментът да сложа черта!
Защото ми писна да бъда на прицел
от хора брутални и деградиращи,
такива без цел, без посока и смисъл
във своя живот път и бряг ненамиращи…