Навикът е подобен на въже – вплитаме в него ден след ден по една нишка и в края на краищата не ни стигат силите да го разкъсаме.

Х. Ман

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ЛЪЖАТА

Веднъж дърварят режел дърво над реката, но не щеш ли изпуснал в нея брадвата си. Заплакал от мъка, чудил се какво да прави, но в този момент му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, изпуснах си брадвата в реката и вече не мога да работя, сега как ще изкарвам прехраната на семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и го попитал:
- Това твоята брадва ли е?
- Не, това не е моята брадва – отвърнал дърварят.
Господ извадил от реката сребърна брадва и отново попитал:
- А, това твоята брадва ли е?
- Не, и това не е моята брадва – отвърнал пак дърварят.
Най-накрая Господ извадил от реката желязна брадва:
- Може би това е твоята брадва?
- Да, това е моята брадва – щастливо възкликнал дърварят.
- Виждам, че си честен човек и спазваш заповедите ми, поне тази да не се лъже – казал Господ – за награда ти давам и трите брадви.
Заживял щастливо дърварят, трудел се неуморно, но за съжаление един ден и жена му паднала в реката. Той отново горчиво заплакал. И пак Господ се явил пред него и го попитал:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, когато моята жена падна в реката.
Тогава Господ извадил от реката приказно красива жена и попитал:
- Това ли е твоята жена?
- Да, това е жена ми – радостно отговорил дърварят.
Господ се разсърдил.
- Ти ме излъга, защо го направи?
- О, Господи – отвърнал дърварят – стана леко недоразумение. Ако бях отговорил, че това не е моята жена, ти щеше да извадиш от реката още една кой знае, колко красива жена, аз отново трябваше да кажа, че не е моята. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз трябваше да кажа, че това е моята съпруга. Ти щеше да ми дадеш и трите за награда, а аз какво ще правя с тях?
Аз не бих могъл да ги изхранвам и трите и всеки един от нас четиримата щеше да е нещастен.

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ЧУВСТВАТА

- Добър ден – поздрави младият мъж, влизайки в магазина, за който скоро беше прочел в една реклама.
- Добре дошли – приветливо му отвърна немладата продавачка.
- Кажете ми моля, имате ли РОМАНТИКА? Нужни са ми около 2-3кг.
- РОМАНТИКА? – удиви се продавачката. Такъв продукт отдавна не сме имали. Вероятно сте разбрали за нас от интернет рекламата?
- Да – кимна младият мъж. Но, там беше написано, че при вас има РОМАНТИКА.
- Има, но само в online магазина – уточни продавачката. Този продукт не се търси често от клиентите. Обикновено тези, които се нуждаят от РОМАНТИКА я намират в интернет, защото там всичко е анонимно и никой не разбира от какво имаш нужда.
- Нима хората се срамуват от това, че се нуждаят от РОМАНТИКА.
- Не знам – момичетата не са толкова срамежливи, но мъжката половина…
- Странно – замисли се младият човек.
- А, вие може би сте студент?
- Не, аз съм просто един млад човек – кажете ми, какво можете да ми предложите вместо РОМОНТИКА?
- Е, добре, я да погледнем – продавачката огледа рафтовете – има например ВДЪХНОВЕНИЕ – то бързо изчезва, затова е добре, като го отворите веднага да го използвате, и то цялото.
- Добре, разбрах ви – а, кои продукти в момента се отличават с най-голямо търсене?
- Продават се продукти, като чувство за ХУМОР, ГОРДОСТ, СУЕТА, ЦИНИЗЪМ, СКЕПТИЦИЗЪМ, ИРОНИЯ, ВЯРА.
- А, какво ще кажете за ЛЮБОВТА?
- Ооо, ЛЮБОВТА е доста популярна и винаги се е радвала на голямо търсене.
- Колко струва тя?
- Много, много скъпо. ЛЮБОВТА е силно, концентрирано чувство и се продава в грамове. В действителност у повечето хора, тя се появява още с раждането, но те не го разбират, а я губят без да познават прелестите и. А, у някои хора тя остава, разраства се и се увеличава, тогава те могат да си дарят ЛЮБОВ един на друг. А, вас млади човече, някога дарили ли са ви с ЛЮБОВ? – Продавачката замечтано притвори очи, очевидно спомняйки си за своята младост. Толкова е хубаво, когато те даряват с ЛЮБОВ, изпитваш огромно щастие, ЛЮБОВТА магически те променя, кара те да се чувстваш вълшебно.
- Навярно, съм твърде млад. Все още никой не ме е дарил с ЛЮБОВ, а и аз не съм дал своята. След като чух вашите думи, аз разбрах, че не познавам това чувство, а преди няколко минути мислех точно обратното.
- Всичко ще се нареди, важното е да не пропилеете ЛЮБОВТА преждевременно.
- Много ли хора купуват ЛЮБОВ? – продължил да разпитва младият мъж.
- Как да кажа, да. Аз, вече ви казах, че тя се продава в грамове и струва много скъпо. Затова нашата промишленост промени продукта и започна да го прави с всякакви добавки за клиентите, които могат да си го позволят. Някои от добавките са с лошо качество, често пъти са негативни – това е икономичния пакет, който излиза по-евтино и се продава повече.
- Какви са тези вредни добавки? – усмихна се младият мъж.
- ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ, ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, ЛЮБОВ И ПРЕЗРЕНИЕ, ЛЮБОВ И ИЗНЕВЯРА и т. н. И тъй, като това е естествен продукт, той трябва да се разпространява из между хората. А и тези добавки намаляват цената. Много млади хора купуват ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, защото мислят, че този пакет е безобиден, докато по-късно някои не започнат да тормозят, бият и пребиват своята любима.
- Но, тогава вината не е тяхна – това е консистенцията, която са си купили, а след като нямат възможност за нещо по-скъпо трябва да се задоволят с по-нисък клас ЛЮБОВ.
- Не, млади човече, аз забравих да спомена най-важното. ЛЮБОВТА не е задължително да се купи, тя живее в нас, аз вече ви казах, че тя се появява още с раждането, но много от хората я пропиляват за нищо. Но, както се казва Земята не забравя хвърлените семена, тя ги поема отново. Така е и с нас, вътре дълбоко в сърцата ни винаги остава едно малко семенце ЛЮБОВ, за което е необходимо да се грижим, да поливаме, да скубем плевелите му, за да може да порасне едно голямо красиво цвете. Просто не всички хора вярват в цветето на ЛЮБОВТА, много от тях не разполагат с нужното търпение да го отглеждат. И така млади човече вие решихте ли се да си купите нещо?
- Да, разбира се – усмихна се в отговор младият мъж – аз, моля за 2кг. ВДЪХНОВЕНИЕ, и по 1кг. ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА, които се надявам да оплодят семето на ЛЮБОВТА ми. Благодаря ви много. До скоро виждане!

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ЧЕТИРИТЕ СВЕЩИ

Четирите свещи, спокойно горяха и бавно се стопяваха…
Беше толкова тихо, че можеше да се чуе, какво си говорят.
Първата свещ каза: Аз съм СПОКОЙСТВИЕТО – но, за съжаление хората не знаят, как да ме съхранят. Мисля, че не ми остава нищо друго освен да изгасна. И огънчето на тази свещ наистина угаснало.
Втората свещ каза: Аз съм ВЯРАТА. За голямо съжаление аз съм, никому ненужна. Хората не искат да знаят нищо за мен, затова няма смисъл да горя повече. Едва произнесла тези думи, подухнал лек ветрец и изгасил пламъка на ВЯРАТА.
Доста тъжна и Третата свещ казала: Аз съм ЛЮБОВТА. Аз нямам повече сила да горя, хората не ме ценят и не ме разбират. Те се ненавиждат вместо да се обичат, а също мразят тези, които държат най-много на тях. Без да чака повече и тази свещ угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете, то видяло трите угаснали свещи и уплашено извикало:
- Аз се страхувам от тъмнината. Вие трябва да горите – моля ви, аз не мога без вас.
Развълнувана от думите на детето, Четвъртата свещ каза: Не се страхувай и не плачи, докато аз горя, винаги можеш да запалиш и другите три свещи – Аз съм НАДЕЖДАТА! Никога няма да напусна хората!

Добавен преди 10 години

И ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен…

Добавен преди 10 години