От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.
Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А може би, и те - мен още,
щом пак се връщат… Но - в съня.
Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: "Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай
се готвиш сам да отпътуваш
така - без с никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?"
…И тъй една подир една
минават и ръка подават.
И - само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.
Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса…
Едната - бяла. До петите.
А другата - блести, звъни.
Зла, стара, грозна…Но не пита…
И е от всичките жени
най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя…

Но дотогава - само с теб!

Добавен преди 10 години

Единствения изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията и то революция народна, незабавна, отчаяна.

Христо Ботев

Добавен преди 10 години

В този момент разбрах защо хората се страхуват да пораснат - защото това означава да свалят една маска и да я заменят с друга. Като дете се учиш как да живееш, а като възрастен човек как да оцелееш.

Стивън Кинг

Добавен преди 10 години

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

Добавен преди 10 години

Не съм страхливка. Аз съм оцеляваща,
в света – във който срещам днес и Теб,
Ако решиш да върнеш лентата обратно,
ще разбереш защо си тук – пред мен.
Не ме познаваш – виждаш половината
от моята възвишена душа.
Да – в ями се е давила и срината
била е много често във калта.
Но тя си има обяснение защо,
преминала през карма и уроци.
Житейската и опитност е мост,
по който ти в момента ще прескочиш.
Било е нужно именно така,
по – труден начин да се усвоят нещата,
не е страхливка – Тя е светлина,
която днес ще отрази душата ти.

Добавен преди 10 години