Цитати за личността
Когато си тръгваш от дома,
си вземаш плюшеното мече, албумче със снимки,
любимата чаша, четката за зъби и книгите.
Когато си тръгваш от някого,
си вземаш по-несмачканите спомени,
пликчето с изплакани сълзи и онова,
което е останало от сърцето ти.
Когато си тръгваш от себе си
можеш да минеш и без багаж.
Подобни цитати
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни … и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга. Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите. Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало. Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение. Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер. Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно. И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.
Най-голямата загуба на човек не е смъртта,
а когато нещо в теб умре докато си още жив.
Тупак Шакур
Този на когото трябва да простиш е винаги един - на самия себе си!
До дъно
Ако съм капка - нека съм сълза -
кристален цвят в окото на живота.
Човек ако съм - нека съм жена -
загадката пред божията порта.
А път ако съм - нека да е труден,
че всяка стъпка помни стръмнината.
Ако съм вятър - нека да съм буря
и стръвно да захапвам тишината.
Небе ако съм - нека е дълбоко
и залезите му да са бездънни.
И с летен дъжд политнал от високо,
ако потъна в теб - да е до дъно
Защо не се усмихваш и сега -
така самодоволно, иронично?
Защо не ми подхвърляш зад гърба,
че никога не би ме заобичал?
Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?
Защо не сваляш другите жени?
Защо не ме накараш да заплача?
Ще кажеш ли какво се промени?
Нима за тебе вече нещо знача?
Нима боли това, че някой друг
сега държи ръцете ми във свойте?
Нали ти беше все едно. Напук
на моя зов играеше си ролите.
Защо не ме изпратиш и сега
по дяволите пак? Не ти ли стиска?
О, много ли боли една жена
(да, точно тази, дето най я искаш)
да гледа друг със същите очи,
с които вчера гледала е тебе?
Горчи ли ти? Е, нека ти горчи!
Надявам се, не вярваш, че ми дреме…
Васка Мадарова