Цитати за личността
Обичаш ли ме, тръгвай…
Безстрашно ти подавам днес ръка.
(Страхливците - тях кучета ги яли.)
Обичаш ли ме, тръгвай с мен сега,
че утре някой друг ще ме разпали.
Не се обръщай, моля те, върви!
Душата не признава ключ, верига…
Не я вълнуват хорските мълви.
Не я вълнуват завист и интрига.
О, стига предразсъдъци! Какво,
какво от туй, че някой ни осъжда?
Сърцето има нужда от любов!
Любов, която всеки страх пропъжда.
Не свеждай вече поглед мълчалив.
Ела със мен без капчица тревога.
Аз само искам ти да си щастлив.
Кажи ми да. Кажи ми го, за Бога!
Подобни цитати
Усмихвам се, ала този мой тъжен поглед ме издава… Кой залъгвам? Не ми е хубаво, но животът продължава!
Представи си, че си спечелил следната игра: Всяка сутрин в банковата ти сметка влизат $86 400. Както при всяка игра, обаче, и в тази има някои правила.
Първото е, че парите, което не успееш да изхарчиш до края на деня, ти се отнемат безвъзвратно. Не можеш просто да прехвърлиш парите в друга сметка. Можеш само да ги похарчиш. Всяка сутрин още със събуждането си получаваш нови $86 400 в банковата си сметка за този ден.
Второто правило гласи, че банката може да прекрати играта без предупреждение. Всеки ден, във всеки един момент, играта може да бъде прекратена окончателно. Сметката ти се закрива и няма да получиш нова.
Какво би направил? Би си купил всичко, което искаш, нали? Не само за себе си, но и за всички, които обичаш, нали? Дори и за хората, които не познаваш, защото едва ли би могъл да изхарчиш всичките тези пари само за себе си, нали? Би се постарал да похарчиш и последния цент, без остатък, нали?
Всъщност, тази игра е РЕАЛНОСТ!
Всички ние притежаваме една такава магическа банкова сметка. Просто някакси не я виждаме. И тази банкова сметка е ВРЕМЕТО.
Всяка сутрин получаваш 86 400 секунди като дар от живота, а когато заспиш, останалото време не ти се връща обратно. Това, което не си преживял през този ден, е безвъзвратно загубено. Вчера е отлетяло завинаги. Всяка сутрин банковата ти сметка е презаредена, но въпреки това банката може да закрие тази сметка по всяко време.
БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Е, какво ще НАПРАВИШ със своите 86 400 секунди? Нима те не струват много повече от същия брой долари?
Помисли върху това, и никога не забравяй следното:
Наслаждавай се на всяка секунда от живота си, защото времето препуска и те отминава много по-бързо, отколкото си мислиш. Така че се грижи за себе си и се радвай на живота.
Хорхе Букай
Подпишете със себе си договор, че ще се вслушвате във вътрешния си глас, който има да ви казва много неща.
Дорийн Върчу
— Обожавам косата ти.
— Това е перука.
— Обожавам сините ти очи.
— Това са лещи.
— Обожавам гърдите ти.
— Нося сутиен Wonder bra.
— Обожавам краката ти.
— А, най-сетне ми правиш комплимент.
— Колко жалко, толкова ми се искаше да те направя нещастна.
— Не мога да бъда нещастна, когато карам някой да ми плаща.
— При мен е обратното, плащам ти, за да не бъда нещастен.
Фредерик Бегбеде
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.