…дневникът е вид хербарий: каквото и да сложиш между страниците му, то изсъхва и се запазва, освободено от плашещата свежест на сегашното.

Елена Алексиева

Добавен преди 10 години

Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.

Георги Данаилов

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО

Живял някога един монах. Повече от всичко на света, той обичал своя БОГ – славел името му, следвал стъпките му и вярвал в него. Монахът обикалял различни земи и отсядал в техните манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал Божиите заповеди, но едно нещо не му давало мира – не можел да намери отговор на въпроса: Защо ГОСПОД постъпва различно?
Веднъж при едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах. Другият монах се отнесъл доста гостоприемно, настанил го удобно и го нагостил подобаващо. Вечерта двамата монаси седнали до огъня. Разприказвали се за ГОСПОД и за живота. От дума на дума домакинът споделил, че също иска да пътува, а гостенинът му предложил да си правят компания. Монахът приел, но имал едно условие, което държал да се спазва:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговарям на тях.
- Добре – съгласил се гостенинът.
Легнали си. когато се събудили сутринта двамата стегнали багажа си и тръгнали заедно на път. Свечерило се, уморени от път отседнали в една скромна къща. Стопаните ги приели радушно, нагостили ги с всичко, което имали и им отстъпили за спане най-хубавата стая в къщата. На сутринта монасите се застягали за път. Тогава нашият монах с удивление забелязал, че приятелят му открадва единствената ценна вещ в този дом – една златна чаша.
Той обаче се сетил, че дал обещание и не можел да пита и задава въпроси. Тръгнали.
Дълго вървели в горещината, докато стигнали до едно село. Решили да отседнат в него. Хората от селото ги посрещнали добре, предложили им да останат в някоя от техните колиби. Предупредили ги само да не ходят в къщата на хълма, защото там живее тиранин, който освен, че няма да ги приеме, може и да им стори нещо зло.
За учудване на нашия монах приятелят му казал, че точно в този дом иска да пренощуват. Отново без да задава въпроси, изкачили хълма, почукали на голямата порта, а слугата, който им отворил ги въвел в дома. Стопанинът не можел да изгони монаси, но им дал по комат хляб и ги набутал в плевнята, дори не си направил труда да ги поздрави. На сутринта щом слънцето се показало, двамата били готови да продължат пътя си. Тогава нашият монах видял, че неговият приятел оставя на масата златната чаша, която взел от скромната къща.
Този ден те вървели през прохладна гора с бистри потоци, но се стъмнило, а единственият подслон наблизо била малка схлупена къщурка. Там живеели баба с нейната внучка. Те били много бедни, но това не им пречело да бъдат щастливи заедно. Имало едно нещо, което тревожело бабата, и то било как ще живее внучката и след като тя си отиде от този свят. Жените ги приели с радост, сложили за вечеря, каквото намерили, отстъпили им единствената стаичка, а те самите си легнали в плевнята.
Дошла сутринта, монасите се сбогували с бабата и внучката. На излизане за голяма учудване на нашия монах, другият подбутнал една подпора на къщурката и тя се срутила. Душата на монаха се изпълнила с гняв, помолил се на ГОСПОД за двете жени, но понеже бил обещал да не задава въпроси, отново премълчал. Тръгнал с нежелание по пътя.
Вървели дълго, едно село, второ село, пак се стъмнило. Наоколо нищо не се виждало и започнали да се чудят, къде ще спят. Повървели още близо час, стигнали до една река. Решили да останат близо до нея, така сутринта ще могат да пийнат вода и да се измият. Изведнъж на брега се появило момче с рибарска мрежа, поздравило ги и ги поканило в скромния си дом. Момчето било младо, непорочно с чиста душа. То ги посрещнало, като почетни гости, а на сутринта ги съпроводило до реката, за да не се загубят, защото къщата му била доста отдалечена. Казали си довиждане. Момчето се обърнало да си ходи. В този момент другият монах блъснал момчето в реката, тя била бурна и дълбока, и то се удавило.
Нашият монах не издържал и попитал:
- Какво правиш? Защо постъпваш така, друже? Наблюдавам те няколко дни и вече не мога да се сдържа да не те попитам.
Монахът седнал на един камък, усмихнал се и подканил и нашият монах да седне до него.
- Аз не съм монах. Аз съм ангел пратен от БОГ и изпълнявам волята му. От първия дом откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие добрите и мили хора. Вторият дом беше на зъл и неблагочестив човек, който тормози всички хора от селото, които се молят на БОГ да ги отърве от него. След това отседнахме при бабата и внучката. Та нали единствената тревога на бабата беше, че няма кой да се грижи за внучката и, след като тя почине. Нали, бабата се молеше на ГОСПОД всяка вечер да им помогне. Аз срутих къщата им, защото когато започнат наново да я правят, ще намерят в основите и съкровище, което ще подсигури младото момиче за целия му живот.
- Добре – казал нашият монах – Но, защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да загуби своята вяра и да даде душата си на дявола, затова ГОСПОД си го прибра сега при него, та да не гори душата му във вечния пъкъл.
Нашият монах се замислил и разбрал, че срещата му с ангела не е случайна и най-накрая разбрал отговора на въпроса си - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО?

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА УСМИВКАТА

Една жена вървяла по улицата и докато се разминавала с унил непознат, го дарила със сърдечна усмивка.
От усмивката той се почувствал по-добре и се ободрил. След това непознатият срещнал свой стар приятел и му благодарил за сторено добро преди време.
Приятелят бил толкова поласкан, че оставил голям бакшиш на сервитьорката в ресторанта, в който обядвал.
Сервитьорката останала приятно изненадана от големия бакшиш. На следващия ден видяла един просяк на улицата и му дала част от бакшиша.
Човекът бил изключително благодарен, тъй като от два дни нищичко не бил ял. На излизане от закусвалнята, където обилно си похапнал, видял едно бездомно куче. Взел го със себе си, за да се погрижи за него.
Кучето било признателно за загрижеността, която го спасила от суровия и студен живот на улицата. Вечерта кучето станало неспокойно и започнал да лае, сякаш искало нещо да каже на обитателите на къщата. Благодарение на своите способности и поведение, то успяло да спаси всички в дома от неочаквано земетресение, което разлюляло града тази нощ.
Едно от спасените деца в къщата, впоследствие станало един от най-добрите лекари в страната и по време на своята кариера спасил много хора и ги върнал към живота.
Всичко започнало с една усмивка, която не струвала и една стотинка.
Да не подценяваме силата на доброто отношение и добрите постъпки. Не струват нищо, ала водят до големи промени. Често не виждаме резултатите от тях, но подобни истории ни напомнят, че доброто отношение и постъпки са вдъхновяващи и правят света, в който живеем, по-добър.
Да сме част от тази позитивна и съзидателна трансформация е
невероятно щастие
Един от ключовете, които ни помагат да сме част от тази позитивна и съзидателна трансформация е благодарността за стореното ни добро. Да бъдем благодарни е умение.

Добавен преди 10 години

Похвалите, подобно на златото и диамантите, имат цена само, когато са редки.

Сюзан Джонсън

Добавен преди 10 години