Цитати за любовта
Понякога казваш на някого да не ти звъни повече. И тогава телефонът звънва и ти се надяваш да е въпросният човек - това е най-изкривената логика на всички времена.
Джон Майър
Подобни цитати
Пътуване във времето
Когато (вече), знаех да Обичам…
Животът беше… някъде към края,
към края на безмисленото тичане
и писани, в безгрешност запетаи!
А после, сякаш, вдигайки мъглата,
над мен, денят рисуваше картини,
а Слънцето се радваше и в блясък,
прикриваше (и) броя на годините.
И птиците гнездяха (тук), защото,
стоеше с тях и в зимите Листакът,
дори дъждът и прелестен и топъл,
танцуваше с разцъфналите драки!
А в нощите Ветрецът бе чудесен,
запял сонет (за някакво Момиче).
И знаех, че мечтите ще са лесни!
Когато (вече), можех да обичам…
На никого не му е лесно да изгуби човек, с когото е бил… Колкото и болка да му е носило присъствието му, отсъствието понякога боли повече.
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича…
Mахатма Ганди
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…