Когато ме болеше
ти при нея беше.
Когато плаках
и напразно чаках -
ти не знаеше, че мене ме боли
и не видя моите сълзи.
Когато страдах
и в бездната пропадах -
ти живееше във свят прекрасен
и не мислеше за моя ад ужасен.
Когато мъката във мен гореше
ти до нея спеше.
Когато за тебе си спомнях през сълзи -
ти гледаше нейните очи.
Когато имах нужда да ме погалиш
и искрата в мене да запалиш -
ти държеше нея за ръка
и я наричаше "любимата жена".
Когато се борех
и за тебе се молех -
ти със нея спеше
и за мен не те болеше.
Когато сърцето ми се умори -
ти не дойде да попиташ как съм, нали?
Когато щастието кацна при мен
ти дойде и отново обърка моя ден.
Когато съм вече засмяна
нямам нужда от твоята промяна...