Цитати за любовта
Капка любов
Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.
Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.
Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живот се изгуби.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.
Между тебе и мен – само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.
Ивелина Никова
Подобни цитати
Прощавах ти всяка болка и обида. Макар да знаех, че всичко ще се повтаря хиляди пъти… Познавах те до болка… Но не познавах себе си… Знаех, че винаги ще се връщаш, защото НИКОЙ не те обича като мен… Изгарях от любов, когато се ВРЪЩАШЕ… и се давех в сълзи всеки път когато си ОТИВАШЕ… И ВИНАГИ те приемах обратно… защото те познавах добре, но не познавах себе си… Защото те обичах безумно… но явно не обичах себе си…
Не можеш да убиеш болката, слагайки упойка на сърцето си. Говори с мен, говори ми за себе си, аз ще те слушам!
Ерос Рамацоти
Не времето, не времето, не времето
напомня монотонната езда на здрача,
все по виолетова е мандрагората,
във сенките от синьо злато.
Зад палмите и зад пустините,
в покоя царствен на Вселената,
във аромата на целебните води,
покрили къдрите ми със безплътно бяло.
В дантелите на степния покой
цигулките припяват рондо.
Луните се превръщат във жени,
девици в призрачни позлати.
Рубинов еликсир кипи от южен кръст,
кръвта разпалва звездни олеандри,
олтарни светове припламват разлюлени.
Любов предвечно чудо извирай от духа ми.
В края на деня, най- важното е да има на кого да разкажете за него, а още по- важно е да има на кого да кажете "Обичам те" …И ако този човек ви отвърне със същото, то няма какво повече да желаете от деня.
Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова