ОТНОВО МЕ БОЛИ

За пореден път в леглото си лежа,
Но не мога да заспя,
Защото пак душата ми кърви.
Днес видях твоята усмивка
Но уви не искаш с мене да си ти.

Седя в моето легло и лекичко затварям своите очи,
Бавно по лицето ми започват да текат топлите сълзи,
Болката е същото толкова гореща.. Ах, как ме боли..
Леда в сърцето ми ти разтопи
И следа остана както дирята на топлите сълзи,
Но май вече ми харесва да ги чувствам по върху себе си,
След поредната рана, която и този път ти ми подари.

Не исках много, исках само някои с мен да бъде,
Да има рамо, на което лекичко главата да положа
И с прегръдка топла студа в мен да разтопи.
От нейната усмивка моето лице да грее
И да виждам навсякъде нейните очи.
Уви това е само блян в моите мечти.

Не знам защо така боли,
Дали защото самотата вече ме плени,
Но знам едно наистина много ме БОЛИ.




Защото любовта извлича човека от множеството, от тълпата, от статистиката и го превръща в “най-ценното за мен същество” . Това “най” идва от “защото без него не мога” и от “друго нищо не ми е нужно”


Омръзна ми от Измислени герои
Какво става с ЛЮБОВТА бе хора какво и направихме та тя така ни мрази, обичаите се не се мразете!!!!!!!

Добавен преди 10 години

НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ПОСТИГАНЕТО НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
На мъжа му трябват единствено:
1) СЕКС
2) ХРАНА
3)СТУДЕНА БИРИЧКА
Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар
3) Любовник
4) Брат
5) Баща
6) Учител
7) Възпитател
8) Майстор готвач
9) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер на интериори
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) С богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) но преди всичко... ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН.
Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1. Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.
2. Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата,
3. Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...
Особено е важно да:
Не се забравят рожденните дни, годишнината откакто сте заедно, от сватбата, абитуриенските балове, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рожденните дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото й, на най-добрата й приятелка.
За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не гарантират напълно, че ще се чувства истински щастлива, понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия нещастник-животар, който намери!

Добавен преди 10 години

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Добавен преди 10 години

"Мразя да ми говориш с насмешка,
мразя прическата ти.
Мразя да караш колата ми,
мразя да се взираш в душата ми.
Мразя големите ти груби обувки,
мразя да четеш мойте мислите.
Мразя те и чак ми се повръщa
или ми идва да пиша стихове.
Мразя, когато си винаги прав.
Мразя, когато ме лъжеш.
Мразя, когато избухваме в смях,
мразя и сълзи да лея.
Мразя, когато те няма до мен
и когато не ми се обаждаш.
А най-много мразя това,
че да те мразя не мога."

Добавен преди 10 години

Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...

Добавен преди 10 години