Цитати за личността
Не съм страхливка. Аз съм оцеляваща,
в света – във който срещам днес и Теб,
Ако решиш да върнеш лентата обратно,
ще разбереш защо си тук – пред мен.
Не ме познаваш – виждаш половината
от моята възвишена душа.
Да – в ями се е давила и срината
била е много често във калта.
Но тя си има обяснение защо,
преминала през карма и уроци.
Житейската и опитност е мост,
по който ти в момента ще прескочиш.
Било е нужно именно така,
по – труден начин да се усвоят нещата,
не е страхливка – Тя е светлина,
която днес ще отрази душата ти.
Подобни цитати
Интуитивно… докато забравям
…а моето "обичам те" го беше страх
към теб да тръгне просто на доверие.
И знаеш ли … и този път позна.
Отсреща го е чакало студеното.
Не се разлисти. Просто не посмя,
препъвано невидимо от нещо.
Изглежда има силни сетива…
научили са го, навярно грешките.
Аз, всъщност, мога да обичам безответно.
И не в това, се сещаш, е проблемът.
По-тъжно е да ми изтриеш цветовете
и в рамката да търсиш друго име.
Добре, че моето "обичам те" го беше страх.
Добре, че чу как екне глухо пустото.
Аз, всъщност, само не разбрах -
защо му сложи името "безчувствие"?
В крайна сметка, човек обича повече копнежа си по нещо, отколкото това, по което копнее.
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи…
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
За да оцениш някое качество - трябва да имаш част от него и в самия себе си!
Шекспир
Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.
Фредерик Бегбеде