Цитати за любовта
Не ми е нужно вече да летя.
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
Защото искам твоите ръце.
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.
Подобни цитати
Когато сърцето започне да бие, умът спира да мисли.
Хайнрих Ман
И ако разбият ти сърцето, чедо, запомни… Не унивай, а главата гордо изправи. Че теб те е изгубил - вярна и красива. Не унивай, чедо, а усмихвай се напук и бъди щастлива.
Нищо не може да спре нито любовта, извираща от древните ни души, нито реките, които текат към моретата. Душите ни винаги ще намират път, дори и прекосявайки няколко пъти живота и няколко пъти смъртта.
Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.
От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.
Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…