Боли да пуснеш. Понякога сякаш колкото по-силно искаш да задържиш някого, толкова по-силно този някой иска да се измъкне. И се чувстваш като престъпник. Затова че си чувствал. За това че си желал. Затова че си искал да бъдеш желан.

Добавен преди 10 години

Все още пазиш номера му, нали? Стои си в указателя, не му звъниш, нито той на теб, но не го триеш. Все още четеш съобщенията му, нали? Нараняват те, защото вече всичко е свършило, но те правят и страшно щастлива, защото ти е хубаво да си спомняш всички мили неща, които ти е казвал. Все още помниш първата целувка, нали? Ах, тези негови устни. Все още помниш първата среща, нали? Когато направи всичко възможно, само за да се видите. Помниш почти всяка негова дума, всяко негово изречение, всеки жест направен от него, всяка негова стъпка. Все още четеш хронологиите ви, нали? Споровете и караниците заемат повечето място, но ги пропускаш. Пропускаш ги и отиваш към частта в която се сдобрявате. Тази хубава част те кара да плачеш. Кара те да се съмняваш в това, че не му пука за теб. Кара те да си мислиш, че те обича. Кара те да вярваш. Но дълбоко в себе си знаеш, че това, което сте имали, никога няма да се върне…

Добавен преди 10 години

Заболя ме, че не ме потърси толкова време. Не съм искала да ми казваш, че ти липсвам, а просто да покажеш, че ме помниш.

Колийн Маккълоу

Добавен преди 10 години

Измислях си и се заблуждавах. Един ден си казвах, че ме обичаш, но трябва да прекараш време със семейството си, за това не си тук, при мен. Друг път пък казвах, че батерията на телефона ти е паднала, за това не сме си пожелали спокойна нощ и тази вечер. Дали се чувствах глупава? Жалка? Разбира се. Но болката намаляваше, както и чувството ми за реалността…

Добавен преди 10 години

- Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? - попита библиотекарката.
Поклатих глава.
- Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини…

Карлос Руис Сафон

Добавен преди 10 години