Цитати за любовта
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена
и малко повече - момиче.
Той сутрин ú рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той ú композира дъжд
и ляга като вятър във косите й.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен,
във ласкавата топлина на дланите й.
А тя превръща залеза в море
и устните ú стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му…
Подобни цитати
Казах ти колко го мразя, но не и колко го обичам…
Шекспир
Когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, разбираш, че искаш тази част от живота ти да започне възможно най-скоро.
Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница. Но не можете да съблазните мъж, който има любима!
Омар Хаиям
А всъщност - знаеш…
Не ти се вярва, но ми правиш чудеса.
(Една планета цялата в любов превърна!
Сърдит си ми, когато замълча.
Но тайничко мечтаеш да прегърнеш
и мен, и тъжните ми дни,
и мислите ми, разпилени сред безкрая,
сълзите ми… ината ми дори,
и вечната ми нужда да мечтая.
Не ти се вярва, но в душата ти чета
не само всичко, дето искаш да ми кажеш…
Прочитам в нея толкова неща,
които ти не подозираш даже.
Прочитам в нея малкото момче,
което търси в мен едно момиче.
Мъжа прочитам, който ме зове.
Приятеля. Спасителя. И всичко…
Прочитам тайните ти страхове.
Ранимата ти обич препрочитам…
Не ти се вярва. Знам. Добре.
Но знаеш ли… ужасно те обичам!
Имало някога един мъж, който отишъл на война, за да защитава родината си, и му се наложило дълго време да е далеч от дома. Когато войната свършила и той поел пътя към вкъщи, научил, че жена му е прекарала тежка шарка и болестта сериозно е обезобразила лицето й. Мъжът много се натъжил, защото обожавал жена си и нямал търпение да я види след всички дни, прекарани в битки. Той обаче приел новината с тихо примирие. На следващия ден приятелите му забелязали, че той ходи със затворени очи. Разбрали, че е загубил зрението си от момента, в който е научил за болестта на съпругата си. Мъжът продължил да живее с жена си и децата си, а след 15 години жена му починала от естествена смърт. Хората се изумили, когато той отново започнал да вижда нормално. Разбрали, че той е държал затворени очите си през цялото това време, за да не притеснява жена си и да не наранява чувствата й. За него било важно да запази целостта на съпружеската връзка, дори с цената на това да не вижда!