Ако си ме чакал, а не съм дошла, значи пътя съм загубила, но ще дойда някой ден сама. Ти не бързай да разлюбиш! Ако си ме викал с истински слова, може да не съм те чула. Но в съня ти ще се отзова. Ти не бързай да разлюбиш! Ако някога те нараня с дума дръзка, неразумна, щедро болката ще заплатя с болка... Още не разлюбвай! Но ако не дойда в тежък час, в който като хляб съм нужна, в който само моят глас може раните ти да превърже, даже от далечен свят щастлив, ако не дотичам – разлюби ме! Без проклятие, без вик... Разлюби ме!...