Когато се влюбиш, какво друго ти остава освен да страдаш, да чакаш деня, в който тя ще те забележи, този в който тя ще разбере, че ти си би умрял за нея. Мигат, в който в съзнанието ти ясно седи нейният облик. Тогава, когато заспиваш и се будиш с мисълта за нея, когато ти се почувстваш самотен и те изпълва мисълта за нея. Дали е тя. А може би да. А дали си заслужава да сгрешиш, да я подминеш, и после цял живот да съжаляваш и да се обвиняваш, че допуснал си грешка. По-добре да опиташ, преди да си загубил всичко, което дори не си имал.