ПЪТУВАНЕ

Тревясали пътища са очите ти -
джунгла оплетена с лиани.
Загубих се в тях, но те обичам.
Затова и безпътен ти вярвам.
Плътта ти - оркестър без име,
в ушите ми свири ритмично,
с уверена нежност дарява,
с усещане за симфоничност.
А аз, изследовател на красотата ти,
не спирам да ти се възхищавам.
Любовта ми към теб е пътуване,
за което не съжалявам.

Добавен преди 10 години

Не мога без теб


Дъждът вали без вина,
вятърът спи, до кога?
В съня се будим
без да знаем, че всичко е сън.
Отвори очи!

Нали съм тук - в твоя свят!
Нали без звук пак крещя!
Не казвай нищо.
Всичко казаха твоите очи,
замълчи.

Не мога без теб,
болка и вина.
Не мога без теб
вчера и сега… .
Не мога без теб,
птица без крила.
Не мога без теб…

Ти си тук и не си.
Някъде там пак вали…
Всичко свърши -
само твоята рана в мен гори.
А как боли…

Не мога без теб,
болка и вина.
Не мога без теб
вчера и сега.
Не мога без теб,
птица без крила.
Не мога без теб.

Не мога без теб,
болка и вина.
Не мога без теб
вчера и сега.
Не мога без теб,
птица без крила.
Не мога без теб.

Не мога без теб,
болка и вина.
Не мога без теб
вчера и сега.
Не мога без теб,
птица без крила.
Не мога без теб.

Дъждът вали…
Дъждът вали…

Добавен преди 10 години

За любовта е нужна свобода!
Както за полет нужно е небето!
От утрото се ражда светлина
и със надежда пълни се сърцето.
Че всеки ден е полет към света –
безценен шанс да учим и мъдреем.
Но ако сме с отрязани крила,
като в затвор до края ще живеем.
Защото клетката не е мечта!
Оковите от дълг не носят радост.
За да расте е зрее любовта –
простор й трябва!
Свобода!…
Безкрайност!…
Поробена човешката душа –
за бягство и спасение жадува!
Но дава щедро и обича тя,
когато е свободна да пътува!
Света голям нашир ще прекоси,
тъгата във усмивки ще превръща.
Ще среща хора, ще дели съдби,
но винаги при теб ще се завръща!

Добавен преди 10 години

ДА БЕШЕ ДО МЕН…

Да беше до мен… Бих написал поема,
сонет бих написал с любовни искри.
Да беше до мен… В ръце да те взема,
целувайки морни зелени очи.

Да беше до мен… Ще запеят щурците,
ще ни гали прохладната нощна тъма.
Да беше до мен… Ще засветят звездите,
топлейки нашата тъжна съдба.

Да беше до мен… Тази зима студена
би се превърнала в пролетен ден.
Да беше до мен… Но те няма и стена,
очаквайки утрото пак уморен.

НАЙДЕН НАЙДЕНОВ

Добавен преди 10 години

Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите си… ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата, те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е той. Не е той. Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така! Бавно и болезнено го забравяш – как изглежда, как се усмихва и как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея - загубена частичка от самата теб…

Добавен преди 10 години