Цитати за личността
Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
С гьолове е осеяна земята –
в тях можеш да си шляпкаш до насита…
Те – смелите, се хвърлят във водата,
страхливите – дори и не опитват…
Подобни цитати
Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени - много добре съзнавам това, - тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността - извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми - не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо и…
Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.
Човек най-бързо забравя най-прекрасните мигове… През живота си често сме в рая, но от това си спомняме само изгонването ни…
Милорад Павич
Човек е там, където са мислите му и сърцето му, а не там, където е тялото му…
БЕЗ ГРЕХОВЕ…
Уморих се да бъда различна,
от реалност дори се разбих…
Потопена в молитви… Себична!
Всички грешки самА си простих!…
Да се моля дори не умея,
от сърце подарявах живот,
на приятели, даже на хора,
най- случайно открити… С Любов!
Уморих се да мисля реално,
във Любов да удавям сърце…
Да умирам от грешки – фатално,
но да милвам Съдбата с ръце…
Да се спъвам и падам към Бога!
Да се давя в море от сълзи!
Да се боря, защото го мога!
Да докосвам човешки Съдби…
Уморих се! Но пак ще раздавам!
Любовта без пари ще даря!
И ще вярвам, че теб заслужавам,
греховете… Щом си простя!