Притча за свободата

Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“

Добавен преди 10 години

Колкото повече осъзнавахме, че всички сме заедно в тази игра - в играта да бъдеш Човек, толкова по-лесно можехме да проявяваме състрадание към себе си и другите, толкова по-успешно можехме да продължим да се справяме с чудото да живееш... пълноценно!

Боби Бърдет

Добавен преди 10 години

Златото се изпробва с огън, жената — със злато, а мъжа с жената.

Сенека

Добавен преди 10 години

Притча за Любовта, Приятелството и Доверието

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме. Аз няма да съм чак толкова далече. Там, където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там, където видиш двама, които и в радост, и в тъга са заедно, знай че с тях съм и аз.
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но.Приятелството вече се отдалечавало бързо, без да чуе последните думи на другаря си.
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите.

Добавен преди 10 години

Не пилейте пари за дрехи... Харчете пари за пътешествия. Какво значение има на колко години са кецовете ви, ако се разхождате с тях из Париж.

Добавен преди 10 години